Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че, когато хан Аспарух побеждава Византийските войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта, от раната. И от там е възникнала мартеницата, която се носи днес.

Мартеницата е малко украшение от бели и червени конци, с което българите се закичват всяка година на 1 март. Този обичай се смята за уникално българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства в Румъния, където мартеницата се нарича mărţişor, но там мартеници носят само жени, докато в България ги носят всички.

 

Този обичай всички да носят мартеници датира някъде от 1965 година.До тогава в България са ги носели също само жените и децата. С мартеници се закичват и българите в Западните покрайнини, които по времето на режима на Слободан Милошевич ги носеха в джобовете си, заради страх от репресии от страна на сръбските полицейски органи.

Българите в района на Преспа и Голо бърдо - Албания, както и в някои райони на Република Македония също носят мартеници.