Няма данни кой пръв е измислил схемата, но се знае, че през 1951 г. в Бостън някой си Паоло Катани устройвал шоу със свои приятели, които молил да се представят за клиенти в ресторанта и да наблюдават как се държат служителите му и дали спазват правилата на обслужването. По това време Катани станал известен с голямата “мобилност” на персонала и с желязната дисциплина в ресторанта, която определено не била присъща за италианските му корени.

Какво всъщност изисквал Катани?

Негов познат влиза в ресторанта и, представяйки се за клиент, наблюдава поведението на персонала, за колко време и по какъв начин ще бъде обслужен и след това докладвал на собственика за допуснатите нарушения, пренебрежение или немарливост. От своя страна пък той или уволнявал некадърните служители или взимал мерки да се избягнат недоразуменията и пропуските. Така постепенно тази система за контрол на обслужването добила популярност в Щатите и все повече собственици се възползвали от нея, за да коригират загубите в бизнеса си или да подобрят качеството на обслужване.

През 80-те години на миналия век в Америка вече процъфтяват мощни агенции, които предлагат обучени хора, наемани по определени критерии, специализирани в различни сфери, блестящи в ролята на тайни клиенти. През 90-те години на 20 век появата на Интернет ускорява развитието на технологията на „тайното” купуване и възприемането му като бизнес практика във всички браншове. През 2000 година се разработват множество нови технологични решения специално за нуждите на инспекциите с „тайни” купувачи.